Какво представлява дислексията?

Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва.

Дислексията е затруднение с лексиката, предимно при четене и писане. Проявява се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че проблемите, които те имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени.

Много хора, които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство.

Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.

Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

 

Симптоми на дислексия

* липса на говор – детето ви не произнася никакви думи, преди да навърши една година, понякога преди една и половина, две, дори три и повече години;

* смесване на звуковете и объркване на думите;

* неуверен говор, заeкване или объркване на думите;

* многократно повтарящи се ушни инфекции;

* трудности при завързване и обуване на обувките;

* трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност: над,  пред, под, дясно, преди, ляво и т.н.;

* закъсняване при определяне на доминиращата ръка; смяна на едната ръка с другата при писане;

* избиране на доминираща ръка едва след 7-8-годишна възраст;

* трудно запомняне на римуващи се думи;

* трудности при изписване на последователността на азбуката;

* незрял говор.

 Хората с дислексия не правят еднакви грешки. 

Те правят обаче еднакви по смисъл грешки, например:

* четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят;                                

* познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас;

* срещат трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение.

Проблемът съществува в мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора, с подобни проблеми, са доста умни и талантливи.

Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.

Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта „четете и писане“ в учебния процес, то демонстрира неопитност, непохватност, обърканост и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.

Специалистът знае причините за трудностите в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.

 Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат как се пишат и как звучат буквите. След това те обединяват звуците в една дума. После думите намират своето място в изреченията. Първоначално всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено.

 За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът трябва да извърши следните операции:

* да се фокусира върху напечатаните букви и думи;

* да контролира движението на очите по страницата;

* да разпознае как звучат буквите;

* да разбере как звучат думите;

* да построи в представите си как изглеждат думите;

* да ги съпостави с наученото до момента;

* да ги складира в паметта и да ги запомни.

 Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа.

За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа – центъра на зрението, на говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове. Ако детето има проблеми с тези центрове или пък с връзката между тях, може да се появят проблеми.

Специалистите ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема. Например децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите „п“ и „б“. Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука. Този начин на обучение е лесен за дислектиците и те запомнят лесно позициите.

Дислектиците мразят промените, защото, веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това би ги объркало. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.

Дислексия… Как да я разпознаем?

Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.

Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).

Нарушения в зрителното разпознаване

Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществени и постоянни белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване с помощта на паметта. Това се отразява на способността за различаване на сходни оптични стимули (букви, думи, изображения, реални обекти).  Децата с дислексия виждат по различен начин, възприемат обектите в цялост, многоизмерно, без да могат да отличат отделните характерни белези. В резултат на това се наблюдават трудности в различаването на букви, близки по графично изображение (о-а; и-у; б-д; п-т; и-ш; ъ-ч др.).

Тези трудности се проявяват и със зрително-моторни дефицити, което се изразява в

несъответствия при рисуване – като големина, разположение, опростяване на обектите, както и в трудно запаметяване на правилната позиция на буквите. Характерни са още правописни грешки в къси, прости думи и затруднения при правилно разпознаване на цели думи.

Нарушения в слуховото разпознаване

Това са нарушения на способността за различаване на сходни по звучене звукове и  думи (д-т, в-ф, к-г, б-п, боб – поп, дом – том, вея – фея). При този тип нарушения са налице затруднения в прекодирането на зрителните символи в акустични, т.е. е невъзможно свързването на думата със смисловата ѝ страна.

Характерни са още трудности при анализа и синтеза – разграничаване на корена, объркване при представки и наставки.

Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)

Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.

По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:

  • определяне на последователността на изписване на буквите в думите;
  • правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена;
  • логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове);
  • объркване при изписването на представки и наставки.

Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните – от абстрактните, познатите – от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема. 

Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.

 

Общи прояви

Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението, особеностите на емоционалното и познавателното развитие.

Разминаването между възможности и реални постижения е основен критерий при разпознаване на дислексия. Детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна програма за справяне с проблема.

Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата дислексици, но не и задължителен. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното (дефицит на селективно внимание), неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.

Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицита на вниманието. Ако попаднат в този капан, педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема, като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за преодоляване на конкретния проблем.

 Паметови нарушения

Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“, която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

 Дефицит на социални умения

Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:

  • умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите;
  • приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация;
  • избор на приемливо поведение.

Децата с дислексия често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт с тези, с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.

 

Повече информация можете да намерите в този сайт: www.sopbg.org/index.php

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.