Корекционни игри за хиперактивни деца

Обикновено родителите на хиперактивните деца са се наслушали, от възпитателите и учителите, на оплаквания за особеностите на своето дете. Въпреки това няма да е излишно още веднъж да опишем портрета на такова дете.

И така, хиперактивното дете е постоянно активно, импулсивно, често с хаотични движения. То постоянно се върти на масата, много говори, често не довежда до край започнатото, забравя това, което му е поръчано, ненавижда скучните и продължителни занимания и не е в състояние да ги изпълни. Трудно му е да бъде последователно и да задържа дълго вниманието си над нещо. Прекъсва  събеседниците си в разговор, отговаря, не доизслушва. Не е способно задълго да контролира своето поведение и да се подчинява на правила.

Ако този портрет ви е познат, значи, вие имате работа действително с хиперактивно дете и са ви добре известни всички трудности, с които се сблъскват при неговото възпитание възрастните. Но самото дете страда не по-малко поради тези си особености, тъй като в основата на синдрома на хиперактивност, като правило, лежи минималната мозъчна дисфункция. Затова не бива да се отнасяме към такива деца като към непослушни, капризни или упорити. Те просто не могат да контролират някои свои прояви.

За да помогнем на хиперактивното дете ефективно, трябва да се съветваме с повече и различни специалисти. Това означава, че всеки специалист, който работи с детето, може да допринесе с нещо за овладяване на проблема. Невропатологът ще назначи медикаментозна поддръжка, възпитателите и учителите могат да се замислят как да адаптират изискванията си към възможностите на детето, да използват правилни методи при поощрение и пресичане на някои поведенчески прояви. Но освен казаното у тези деца е необходимо да се изграждат навици за управление на своето внимание и поведение. Това може най-добре да се реализира с игри!

Преди да преминем към описание на игрите, ще договорим правила, които родителят е  длъжен да съблюдава както в играта, така и в ежедневието при общуване с хиперактивното дете.

Правило 1. Не очаквайте всичко и веднага. Трябва да започнете с трениране само на една функция (например, само вниманието. При това сте длъжни да изтърпите „въртенето” на масата или преобръщането на всички предмети на масата в процеса на тази работа). Помнете, че ако вие навиквате детето, то неговите усилия да контролира своите действия приключват, а концентрирането върху задачата става по-трудно. Само с продължителни, съвместни усилия можете да започнете да изисквате не само внимание, но и общоприето поведение по време на вашите игрови занимания.

Правило 2. Не допускайте преумора и превъзбуждане на детето: от време навреме превключвайте на други видове игри и занимания, но не много често. Важно е също така да съблюдават спазването на щадящ дневен режим с обезпечаване на пълноценен сън и спокойна обстановка.

Правило 3. Тъй като за хиперактивното дете е сложно да се контролира, то се нуждае от външен контрол. Много е важно възрастните да бъдат последователни при поставянето на външни рамки за „може“ и „не може“. Необходимо е да се съобразяват с това, че детето не може дълго да чака, затова всички наказания и поощрения трябва да са навременни. Това може да бъде добра дума, малък сувенир или условен знак-жетон, но трябва да ги дадете на детето достатъчно бързо, след като то е получило вашето одобрение за действията си.

Правило 4. Започнете заниманията с хиперактивното дете индивидуално и след това го въведете постепенно в груповите игри, тъй като индивидуалните особености  на такива деца им пречат да се съсредоточат над това, което предлага възрастният, ако с него има връстници. Също така невъздържаността  на детето и неговото неумение да се придържа към правилата на груповата игра, може да провокира конфликт сред играещите.

 

Използваните във вашата корекционна работа игри трябва да бъдат подбрани в следващите направления:

– игри за развитие на вниманието, мисленето;

– игри и упражнения за снемане на мускулното и емоционално напрежение (релаксация);

– игри, развиващи навици за волева регулация (управление);

– игри, способстващи за развитие на умение за общуване.

Игри за развитие на вниманието

„Последният мохикан“

Тази игра е добре да се проведе след като дадем на детето знания за индианците. Обсъдете основните характеристики на индианците: близостта им с природата, умението да чуват и виждат всичко, което произтича около тях. Особено внимателни са индианците, когато тръгват на лов или „отбиват вражеските набези“. От това, какво ще забележат по време на лов, ще различат ли шумовете, може да зависи тяхното благополучие. След това, когато игровата мотивация е създадена, предложете на детето да бъде такъв индианец. Нека то да затвори очи и да се постарае да чуе всички звуци в стаята и извън нея. Попитайте го за произхода на тези звуци.

Забележка. За да бъде по-интересно, може специално да се организират някои шумове и звуци. Почуквайте по различни предмети в стаята, затръшнете вратата, смачкайте вестник и т. н.

„Коректор“

Децата обичат тази игра, защото тя им дава възможност да почувстват себе си възрастни и важни. Като начало е нужно да им обясните смисъла на непознатата дума „коректор“. Припомнете с детето неговите любими книги и детски списания. Срещало ли е в тях някога грешки? Разбира се не, ако става въпрос за добро издателство. А авторите също могат да допускат грешки. Човекът, който се занимава с тяхното изправяне се нарича коректор. Предложете на детето да поработи на такава отговорна длъжност.

Вземете стара книга или списание, където има голям текст. Договорете се с детето за това, коя буква днес ще бъде условно „неправилна“, тоест коя буква то ще зачерква. След това изберете фрагмент от текста или засечете време за работа (не повече от десет минути). Когато това време свърши или е коригиран целият избран откъс, проверете текста. Ако вашият син или дъщеря  действително са зачеркнали всички нужни букви, то обезателно го похвалете.

Ако вашият „коректор” е допуснал пропуски или грешки, не се огорчавайте – то има в какво да се усъвършенства! Вземете лист с квадратчета и му начертайте координатна система. По вертикалната ос отбележете толкова квадратчета, колкото грешки е допуснало детето. Когато проведете тази игра повторно, то на същия чертеж отбележете следващото количество грешки. Съединете получените точки. Ако кривата се спуска надолу, значи, вашето дете днес е работило по-внимателно, отколкото по-рано. Порадвайте се заедно с него на това събитие!

Забележка. Желателно е описаната игра да се провежда с невнимателното дете системно. Тогава тя ще стане ефективен инструмент, способен да отстрани този недостатък. Ако вашето дете вече се справя без труд със заданието, то можете да усложните играта по следния начин. Първо, може да предложите на коректора да зачеркне не една буква, а три, при това по три различни способи. Така, например, буквата „М“ трябва да се зачеркне, буквата „С“ да се подчертае, а „И“ да се загради с кръгче. Второ, може да внесете шумови пречки, които да отвличат детето от работата над заданието.

„Учител“

Тази игра навярно ще се понрави на тези, които вече учат в училище, особено в началните класове. В тази възраст децата лесно се отъждествяват с учителите си, желаят да бъдат на неговото място.

Докато при вас е обратно, налага се да се представите като небрежен ученик и да се подготвите за урока, като препишете няколко изречения от книга. При това трябва да допуснете в своя текст няколко грешки. По-добре да не правите пунктуационни грешки, тъй като детето може и да не знае някои правила. Затова можете да пропускате букви, да променяте окончания, да не съгласувате съществителни и прилагателни по род и число. Нека детето влезе в ролята на учителя и да провери вашата работа. Когато намери всички грешки, му предложете да ви пише оценка. Бъдете морално готови, че вашият син или дъщеря с нескрита радост ще ви постави двойка.

Забележка. Ако почеркът ви е неразбираем, то по-добре напечатете текста с грешките или го напишете с печатни букви.

Игри за развитие на мисленето

„Само за едно“

Тази игра може да изглежда скучновата, от гледна точка на възрастните, но децата я обичат много.

Предложете на детето да избере една любима играчка. След това му обяснете правилата. В тази игра може да се говори само за едно – за избраната играчка. При това говори само този, у чиято ръка е играчката. Трябва да се каже само едно изречение, описващо тази играчка като цяло или някакви нейни детайли. След това тя се предава на друг играч. Тогава той казва своето изречение за същия предмет. Обърнете внимание да не се повтаря вече казаното и да не се правят отвлечени изказвания, като  фрази от типа: „А аз  видях у баба подобна…“. За такива изказвания се дават наказателни балове. А играч, набрал три такива бала, отпада! Начисляват се наказателни балове за повторение на нещо казано и за играч, който отговаря, когато не му е ред.

Забележка. Добре е да се зададе време. Например, ако след изтичане на десет минути никой от участниците не е набрал три наказателни бала, то играта пропада. Постепенно тя може да се усложнява, избирайки в качеството на неин обект не играчка, а по- прост предмет,  които няма много признаци. Ако можете да описвате достатъчно дълго предмети, като молив например, то смело смятайте, че сте достигнали с детето си определени висоти!

„Улови – не улавяй“

Правилата на тази игра приличат на всички известни способи за игра на  „Може – не може“. Просто се променят условията, при които детето може да лови топката и при които – не. Например, в тази игра се договаряте с детето, че ако хвърляйки му топката произнасяте дума, отнасяща се до растение, то може да я улови. Ако думата не се явява растение, то детето отбива топката. Например, като условие може да се назовават „Мебел – не мебел“. Аналогични варианти са „Риба – не риба“, „Транспорт – не транспорт“, „Лети – не лети“ и множество други. Количеството на избираемите условия на играта зависи само от вашата фантазия. Ако тя изведнъж секне, предложете на детето само да избере условие, тоест категория думи, при които то няма да лови. Децата понякога дават съвършено свежи и творчески идеи!

Забележка. Както, вероятно, сте забелязали, тази игра развива не само вниманието, но и способността за обобщаване, скоростта за обработка на слухово възприета информация. Затова с цел интелектуалното развитие на детето, постарайте се категориите на тези понятия да бъдат разнообразни и да засягат различни сфери, а да не се ограничават с битови и често използвани думи.

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.