Срамежливостта е особеност, характерна както за децата, така и за възрастните. Притесненията от общуването с другите могат да бъдат предизвикани от различни неща и се проявяват различно. Някой например са така срамежливи, че се изчервяват, мълчат и предпочитат да стоят далеч от събрани хора на едно място. Други пък са способни да общуват добре с околните, ако разговарят с един, двама или трима души, но щом попаднат в по-голямо общество, губят увереността си. Понякога срамежливият човек вижда в общуването заплаха.

Автор: Андрю Фулър

Един ден най-сетне разбрах, че всъщност в кабинета ми се въртят едни и същи деца.

Вярно, с различни лица, странности и характери, но основните модели се повтаряха почти буквално.

След като обсъдих откритието си на семинари със стотици хиляди родители и учители, идеите се избистриха до няколко ясно разпознаваеми модела на поведение.

Сега ще поговорим за причините предизвикващи детската агресивност. Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение -мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции.

Децата черпят знания за модели на поведение от три източника:

 от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение,

 от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа “ Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”

 от филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.

Автор: Андрю Фулър

Един от най-големите парадокси в живота е, че много от децата, които като малки са подлудявали родителите си, в крайна сметка стават високопоставени и влиятелни личности, когато пораснат. Те имат невероятна енергия и лидерски потенциал. През 25-те си години опит с родители и техните деца научих, че в общи линии има две категории деца:

1. Обичливи, мили, дружелюбни, послушни деца. Нали се сещате? Казваш им примерно да си оправят стаята – и след има-няма и седмица, ето ти детската чиста и подредена.

2. Палавите и вироглавите, които навият ли си нещо на пръста – край. Ето тези деца наистина са трудни за отглеждане… Те могат буквално да докарат родителите си до лудост. Но пък именно те са щедро надарени с качества на пионери и водачи.

Детската агресия под каквато и да е форма винаги буди тревога и притеснения не само в семейството, но и в обкръжението на детето, неговите учители, съученици и др. Изникват редица въпроси: “Какъв е проблемът?”; “Защо детето реагира по този начин?”; “Какво поддържа агресивното поведение?”; “Какво може да се направи, за да се помогне?”

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.