Първата реакция на всеки родител, когато разбере, че детето му проявява насилие е да отрече и да се опита да оправдае поведението му. Помнете: Няма оправдание за насилието! Независимо как е било предизвикано и какво му е казано, ако вие се опитате да го оправдаете, означава, че му давате карт-бланш да се държи по този начин.
За много родители агресивното поведение на детето им може да бъде необяснимо – то е мило вкъщи, съблюдава правилата и все пак има признаци, които трябва да ни разтревожат.
Сега ще поговорим за причините предизвикващи детската агресивност. Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение -мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции.
Децата черпят знания за модели на поведение от три източника:
от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение,
от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа “ Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”
от филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.
Безспорно всички родители знаят, че не бива да се карат пред децата, но на практика е невъзможно изцяло да бъдат избегнати конфликти, освен ако не престанем да общуваме напълно. Всички понякога сме уморени, раздразнителни, по най-различни въпроси гледните ни точки могат тотално да се разминават. И в такива мигове да сдържиш порива от чувства и да не влезеш в конфликт в присъствието на детето е доста трудно. Освен това, конфликтите биват различни, понякога успяваме да изразим нашето мнение достатъчно сдържано, но друг път виковете, гневът и дори хвърлянето на предмети са неизменни елементи на разправията.
Детската агресия под каквато и да е форма винаги буди тревога и притеснения не само в семейството, но и в обкръжението на детето, неговите учители, съученици и др. Изникват редица въпроси: “Какъв е проблемът?”; “Защо детето реагира по този начин?”; “Какво поддържа агресивното поведение?”; “Какво може да се направи, за да се помогне?”
Срамежливостта е особеност, характерна както за децата, така и за възрастните. Притесненията от общуването с другите могат да бъдат предизвикани от различни неща и се проявяват различно. Някой например са така срамежливи, че се изчервяват, мълчат и предпочитат да стоят далеч от събрани хора на едно място. Други пък са способни да общуват добре с околните, ако разговарят с един, двама или трима души, но щом попаднат в по-голямо общество, губят увереността си. Понякога срамежливият човек вижда в общуването заплаха.
Автор: Андрю Фулър
Един ден най-сетне разбрах, че всъщност в кабинета ми се въртят едни и същи деца.
Вярно, с различни лица, странности и характери, но основните модели се повтаряха почти буквално.
След като обсъдих откритието си на семинари със стотици хиляди родители и учители, идеите се избистриха до няколко ясно разпознаваеми модела на поведение.
СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778
Педагогически съветници:
Олга Георгиева (8–12клас)
Първи срок: 11.30 – 18.00ч.
Втори срок: 9.00 – 15.30ч.
Цвета Балтакова (1– 7клас)
Първи срок: 9.00 – 15.30ч.
Втори срок: 11.00 - 17.30ч.
