КАКВО Е (КИБЕР)ТОРМОЗ?

Тормоз е всякакъв вид системно малтретиране и насилие – вербално, психологическо или физическо, извършвано от индивид или група спрямо друг индивид / индивиди.Той представлява многократно повтарящо се, злонамерено поведение, от позицията на силата.

Кибертормозът има всички характеристики на тормоза, но се различава по средствата, чрез които се осъществява – интернет и други комуникационни технологии. Използват се социални медии, чат съобщения, имейли, видеоклипове, SMS-и, обаждания и др. С масовото навлизане на електронните комуникации, през последните години той става все по-популярен сред подрастващите. За разлика от традиционните форми на тормоз обаче, кибертормозът е независим от времето и пространството. Той може да застигне детето не само на улицата или в училище, но също и вкъщи, у приятели, на почивка. Ако подрастващите трудно се решават да споделят, че са станали жертва на тормоз, то това важи в още по-голяма степен за кибертормоза.

Безспорно всички родители знаят, че не бива да се карат пред децата, но на практика е невъзможно изцяло да бъдат избегнати конфликти, освен ако не престанем да общуваме напълно. Всички понякога сме уморени, раздразнителни, по най-различни въпроси гледните ни точки могат тотално да се разминават. И в такива мигове да сдържиш порива от чувства и да не влезеш в конфликт в присъствието на детето е доста трудно. Освен това, конфликтите биват различни, понякога успяваме да изразим нашето мнение достатъчно сдържано, но друг път виковете, гневът и дори хвърлянето на предмети са неизменни елементи на разправията.

Независимо дали ни харесва или не, екраните са се превърнали в неразделна част от живота. Все по-голямо предизвикателство пред родителя е да контролира времето, което детето прекарва в занимания с компютри, таблети, телевизори, смартфони и други. Малките несъмнено се забавляват и насочват цялото си внимание в екрана – знаем, че детето трудно откъсва очи от филмче и игра на телефона на мама или татко и настъпва драма, когато стане време да го остави.

Срамежливостта е особеност, характерна както за децата, така и за възрастните. Притесненията от общуването с другите могат да бъдат предизвикани от различни неща и се проявяват различно. Някой например са така срамежливи, че се изчервяват, мълчат и предпочитат да стоят далеч от събрани хора на едно място. Други пък са способни да общуват добре с околните, ако разговарят с един, двама или трима души, но щом попаднат в по-голямо общество, губят увереността си. Понякога срамежливият човек вижда в общуването заплаха.

Сега ще поговорим за причините предизвикващи детската агресивност. Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение -мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции.

Децата черпят знания за модели на поведение от три източника:

 от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение,

 от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа “ Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”

 от филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.