Гневът

„Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие”. - Ралф Емерсън

Гневът е едно от основните чувства, които изживяваме. Гневът е в нас, съжителства с другите ни чувства. Нужен ни е за оцеляването, тъй като много често генерира у нас сила, която ни дава възможност да се решим да предприемем нещо, да се защитим, което иначе не бихме направили. Гневът е необходим в хода на развитието на детето, помагайки му да се разграничи от другите.

Защо тогава хората се справят толкова трудно с него? Защо го отричат така яростно?

Само по себе си чувството на гняв не е нито добро, нито лошо. Проблемът не е в самия гняв, а в това, как го проявяваме. Много хора срещат трудности точно тук.

Хаим Гинът в своята книга „Децата и ние” пише: „За да избегнем нереалистични очаквания, които да ни доведат до разочарования, можем да тръгнем от т.нар.

„три стъпала към мирно съвместно съществуване”:

 

1.”Приемаме факта, че винаги ще се намери някой, който може да ни ядоса”.

2.”Имаме правото да се гневим, без да изпитваме вина или срам”.

3.”Имаме право да изразяваме това, което чувстваме, но да не нападаме личност и характер”.

 

Нека да разберем различните начини за справяне с гнева и да изберем най-добрите.

 

Нагледно, изразът на гнева може да бъде представен чрез „стълба на гнева”:

 

7 Фокусиране на гнева върху източника. Трезво и конструктивно обмисляне. Търсене на решение.

6 Насочване на гнева към източника на раздразнението.

5 Насочване на гнева към други присъстващи, неоснователни обвинения

4 Насочване на гнева към предмети (удряне, хвърляне).

3 Емоционално разрушително държание, словесни нападки.

2 Физическо насилие.

1 Пасивно-агресивно поведение.

 

Всяко стъпало (по възходящ ред на цифрите)представлява по-добър начин за израз на гнева.

 

*Според д-р Рос Кембъл пасивно-агресивното поведение е най-лошият начин за изразяване на гнева, понеже ни натоварва емоционално, лишава ни от възможността да проанализираме определена ситуация. Това е обратното на открития, директен и словестен израз на недоволството.

 

Още от невръстно детство са ни заставяли да отричаме гнева в себе си и да го подтискаме, за да не ни лепнат етикета „лоши”. Ако не можем да го овладеем и обуздаем, изпитваме вина и потребност да търсим оправдание. Учили са ни, обикновено преди петата ни година, че поражда порочен кръг: ако даваме израз на гнева си, значи сме лоши; ако го отричаме, свикваме да не се доверяваме на собствените си чувства и се смятаме за лоши. Научили са ни да бъркаме чувството на гняв с необузданото поведение, което поражда.

 

Да отричаш емоциите си, значи да лъжеш себе си. Пасивно-агресивното поведение „затваря” гнева в човека. Подтиснатите чувства формират в нас ядро от застинала енергия, която подсъзнателно определя живота ни и става източник на много проблеми. Повечето от нас се страхуват от онова, което вършат, когато са разгневени. Подтискаме и отричаме гнева, докато той експлоадира и ни обземе сляпа ярост. За съжаление в подобно състояние често действаме по деструктивен начин спрямо себе си и спрямо другите:

 

· скриваме емоциите си, „натикваме” ги навътре, натрупвайки напрежение;

· пренасяме напрежението върху другите, без да осъзнаваме;

· проявяваме емоциите си по скандален начин.

 

Достатъчно е да приемем гнева си при възникването му и да решим, как да постъпим.

 

Ако при малките деца пасивно-агресивно поведение е опасно, при тийнейджърите то може да бъде катострофално. Натрупаното вътрешно напрежение, забраната да изразяват недоволство или неодобрение, невъздържанността на родителите води до търсене на начина за разтоварване. Това могат да бъдат неподходящи компании, където тийнейджърът намира разбиране, възможност да се изкаже; алкохол, наркотици. Могат да се появят психофизиологични проблеми, като главоболие, акне, язви.

 

Не можем да очакваме от един тийнейджър интуитивно да започне да изразява раздразнението си по най-благоразумния начин. Наше задължение е постепенно, стъпка по стъпка да научим тийнейджърът да овладява гнева си. Вместо да му забраняваме да избухва, трябва да му помогнем, като го учим, как да овладява гнева си. Когато един тийнейджър словесно показва гнева си, той вече е на прав път. Но трябва да помним, че не трябва да позволяваме той да се държи разпуснато, прекрачвайки границите на допустимото. Ограниченията трябва да бъдат принципни и постоянни.

 

Най-добрият начин за проявяване на гнева е обясняването – толерантно и разумно – към човека, който го е предизвикал.Решение на проблема чрез разумно и трезво обсъждане и от двете страни, разглеждане на отделните позиции и достигане до общо споразумение. Тук е необходима доста зрялост и от двете страни. Зрелостта в правилното овладяване на гнева се постига с много време и практика. Малко хора достигат до такава мъдрост в своя живот.

 

Не можем да владеем чувството, но можем да контролираме начина, по който да реагираме!

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.