Андрю Фулър: „Трудните деца не се „поправят”, те не са „дефектни“

- По какво се разпознават трудните деца?

- Обща черта при трудните деца е, че те всички имат силен характер и искат да успеят в това, което са си наумили.

Средствата са различни – според темперамента на децата, но всички те са упорити и не се отказват лесно. Те са открили начин да стане на тяхното и го използват отново и отново.

Най-важният фактор, за да има вашето дете чудесен живот, са отношенията в семейството. Чувството за приобщеност е лекарство срещу страховете на детството –отхвърленост, самота, изоставяне. Трудните деца се страхуват от всичко това повече от останалите. Да спортувате заедно е чудесен начин за сближаване на семейството.

- Как можем да поправим поведението им?                           

- Трудните деца няма защо да се „поправят“, понеже не са „дефектни“. Те просто трябва да бъдат научени как да използват силните си страни и как да общуват със света по-ефективно. Важно е да се разбере какво провокира определено държание, а в тази задача никой не би могъл да е по-подходящ от родителите им. При манипулаторите например движещата сила зад провокативното поведение е страхът: че не са достатъчно специални и няма да ги обичат. Спорещите пък се страхуват, че не зачитат чувствата им и ще бъдат изоставени. Състезателите може твърде много да се хвалят с постиженията си и така да се превърнат в успели, но самотни хора. Ето защо е важно родителите да се намесят и да разберат какво се случва, и да намерят начини да помогнат на детето си да разгърне потенциала си и да се почувства на мястото си в света, в който живее.

- Казваш, че трудните деца се страхуват от отхвърляне повече от останалите деца, така ли?

- Да, трудните деца са силни характери и притежават волята да променят нещата. Това ги прави доста независими, но в отрицателен аспект на тези деца може да им липсва чувство за принадлежност: към семейството или към даден колектив. На външен вид тези деца може да не показват нуждата си от близост и обич, дори да отхвърлят опитите ви да се сближите, но всъщност са много уязвими и изпитват потребност да се чувстват обичани и приемани.

- Какви средства предлагаш да използват родителите, за да изградят у децата си чувство за принадлежност?

- Не бива да забравят да казват и да показват на децата си колко ги обичат. Дори да им се струва, че те вече го знаят, не бива да спират отново и отново да им засвидетелстват обичта си. От голяма помощ са и семейните ритуали, които са неизменни, независимо какво се случва. Такива може да са семейно кино в сряда вечерта, обяд в мола в събота, семейна игра в неделния следобед и др.

- В твоята книга родителите могат да открият много и различни начини, по които да разчупят досегашния модел на семейния живот. Предполагам обаче, че това ще изисква много време и енергия?

- Така е, особено в началото ще се наложи да вложите повече енергия и търпение, ако искате да промените неработещия модел на поведение на вашето дете. Но усилието си заслужава: в повечето случаи подобрение се усеща много скоро и реакцията на родители и учители обикновено е една и съща: огромно облекчение. Променяйки собствения си модел на действие, те успяват да променят и поведението на децата. С течение на времето, ако човек постоянства, общуването става значително по-лесно.

- Можеш ли да кажеш дали през всичките тези години, в които работиш с деца, има тип „трудни деца“, който преобладава?

- Струва ми се, че настъпва Ерата на спорещите. Светът като че ли дава достатъчно примери, че всичко може да се договори, и децата се опитват да правят точно това. Когато аз бях малък и имах проблем в училище, родителите ми ме питаха какво съм направил. Сега родителите са много по-склонни да защитават децата си и да ги подкрепят, независимо от обстоятелствата. Но има правила, които трябва да се спазват, и децата трябва да се научат на това. В противен случай вечно ще се чувстват онеправдани и нещастни.

- В книгата се говори и за проблемите, с които се сблъскват родителите на тийнейджърите. Каква е подходящата стратегия в този случай?

- Това е времето, когато емоциите изцяло владеят вашите тийнейджъри и да се стигне до тях е много трудно: те са се обградили със защитни стени. Ето защо родителите трябва да се опитат да се включат в занимание, което децата им обичат: да гледат заедно телевизионна програма, да играят на компютърни игри или да тренират някакъв спорт заедно. Тогава тийнейджърите ще са по-склонни да ги допуснат до себе си и да разкрият част от вътрешния си свят.

Да си родител или учител на трудно дете е тежък кръст. Всеки ден битката започва отначало. За да се справиш с подобно дете, трябва да имаш разумна стратегия за възпитанието му и да планираш тактиката на всяка своя кампания като истински Наполеон.