Няколко съвета към родителите, ако детето им е стеснително.

Срамежливостта е особеност, характерна както за децата, така и за възрастните. Притесненията от общуването с другите могат да бъдат предизвикани от различни неща и се проявяват различно. Някой например са така срамежливи, че се изчервяват, мълчат и предпочитат да стоят далеч от събрани хора на едно място. Други пък са способни да общуват добре с околните, ако разговарят с един, двама или трима души, но щом попаднат в по-голямо общество, губят увереността си. Понякога срамежливият човек вижда в общуването заплаха.

Всъщност стеснителността не е болест, тя е част от темперамента на човека. Даденост, която трудно се поддава на промяна.Но не е невъзможно човек да добие малко повече самоувереност, липсата на която му пречи да установява контакти. За различните хора начините, по които могат да преодолеят стеснителността си, са различни, но методите са едни и същи. Необходимо е откриване на съпътстващите проблеми при възможност – отстраняване или коригиране, и упражнения за самоувереност. 

А откриването и признаването, че има проблем, както при всяко друго нещо, е първата стъпка за отстраняването му. 

Ако детето ви често си крие главата в полата ви и отказва да опита всяко ново начинание, вие вероятно си мислите, че то е срамежливо. Детето ви е обезпокоено или нервно, понякога плаче, когато трябва да си изправи пред непознати хора или ситуации. Може би то спи леко, може би е много по-чувствително от другите деца или към различните болести. Вие като негов родител се чудите откъде се е появила тази изострена чувствителност и дали тя ще се запази и занапред. Повечето експерти смятат, че в голяма степен характерът на детето е вроден – някой деца се раждат отворени и самоуверени, други са си природно срамежливи и сдържани. Дълго време се смяташе, че основно заобикалящата среда определя характера на детето.

Днес в психологията е разпространена следната гледна точка: срамежливостта се формира в резултат негативното преживяване, което е възникнало при общуването на детето и е останало в съзнанието му.                                                 

   Друга причина за възникването й може да бъде занижена самооценка или ниско самочувствие – да мислиш че си по-лош от другите или не толкова добър като тях. Поради тази причина детето може да избягва контакт с останалите, защото подсъзнателно не желае да травмира и без това нараненото си самочувствие.

Способността за общуване е проява на комуникативните навици на човека. За възрастните хора те се състоят от желание да контактуваш с околните и умения за общуване (слушане, съпреживяване, решаване на конфликтна ситуация, говорене).  При децата всичко е обратно. Желанието за общуване зависи от способността на детето да общува. 

Често децата са срамежливи, просто защото не са научени да общуват.

    Ако срамежливостта не пречи на живота на детето – тя не е проблем. Възможно е да проява на особеност на темперамента – сдържаност, интроверсия     (ориентация към вътрешния свят, към себе си). Много деца се справят сами със срамежливостта, натрупвайки опит в общуването. Но ако срамежливостта пречи на детето, тогава е нужна намеса – своевременна и деликатна. Всеки родител е важно да знае, че всички ние сме различни и имаме право да сме различни. Вероятно някои различия във вашето дете трябва да се коригират. Възможно е то просто да има нужда от адаптация към обкръжаващия свят. Ролята на родителя е да въведе детето си в социалното пространство.

    Проявата на срамежливост най-често се среща в семейства със свръх опека, т.е когато подсъзнателно ”завързвате” детето към себе си. Вие казвате: ”Ние” ходихме еди къде си, ”Ние” рисувахме, ”Ние” учихме. Трябва да оставите детето да почувства собственото си ”Аз”. Самостоятелността не може да се научи, тя може само да се предостави. Също така срамежливостта може да се проявява в семейства, където преобладава авторитарният стил на възпитание. Това са семейства, които са решили да направят своето дете ”идеално”. Всички различия се приемат като недостатъци, осмиват се и има строга система на поощрения и наказания.

Ако вашето дете има затруднения в общуването, анализирайте своето поведение, вероятно е дошло време да корегирате методите си на възпитание.Останете спокойни и доброжелателни в каквито и ситуации да попадате с детето. Никога не го наричайте срамежливо. Не го сравнявайте с другите. Даже и със себе си. Детето ще почувства, че не съответства на нарисувания от вас „образец”, а резултатът ще бъде още по-голяма неувереност. Не поставяйте етикет на детето „срамежливо”.

Не е добра идея да обсъждате стеснителността на детето си в негово присъствие. Критики от рода на „той е срамежлив” или извинения от рода на „той просто е срамежлив” веднага отделят детето ви от другите деца. Вместо това опитайте да кажете „той се притеснява от прекалената близост от непознатите”.

 

Юлия Дончева – консултант по семейни и детски взаимоотношения

 

                                                                                     

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.