НЕВИДИМАТА ЗАПЛАХА – КИБЕРТОРМОЗЪТ СРЕД ПОДРАСТВАЩИТЕ

КАКВО Е (КИБЕР)ТОРМОЗ?

Тормоз е всякакъв вид системно малтретиране и насилие – вербално, психологическо или физическо, извършвано от индивид или група спрямо друг индивид / индивиди.Той представлява многократно повтарящо се, злонамерено поведение, от позицията на силата.

Кибертормозът има всички характеристики на тормоза, но се различава по средствата, чрез които се осъществява – интернет и други комуникационни технологии. Използват се социални медии, чат съобщения, имейли, видеоклипове, SMS-и, обаждания и др. С масовото навлизане на електронните комуникации, през последните години той става все по-популярен сред подрастващите. За разлика от традиционните форми на тормоз обаче, кибертормозът е независим от времето и пространството. Той може да застигне детето не само на улицата или в училище, но също и вкъщи, у приятели, на почивка. Ако подрастващите трудно се решават да споделят, че са станали жертва на тормоз, то това важи в още по-голяма степен за кибертормоза.

Публикуваното през м. юни 2014 г. проучване на McAfee 2014 Teens and Screens Study: Exploring Online Privacy, Social Networking and Cyberbulling за поведението в мрежата на момичетата и момчетата на възраст между 10 и 18 години в САЩ показва тревожни тенденции. Според него:

 87% от децата и тийнейджърите са били свидетели на кибертормоз, спрямо 27% през 2013 година;

 26% са станали жертва на кибертормоз, като за основни причини се посочват външният вид (72%), следван от расови и религиозни различия и сексуалност;

 въпреки мащаба на проблема, цели 24% от анкетираните не знаят какво да направят, ако попаднат в подобна ситуация. (McAfee, 2014)

В България 23% от учениците на възраст 10-14 г. казват, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година. При 14-годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през интернет. (Unicef, 2010)

ЗАЩО КИБЕРТОРМОЗЪТ Е СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ?

Кибертормозът може да доведе до неприятни последствия в реалния живот. Той предизвиква силни негативни емоции. Жертвите се чувстват нещастни и потиснати през повечето време; имат ниска самооценка; чувстват се отхвърлени и се изолират от връстниците си; проявяват соматични симптоми като главоболие, болки в корема, температура; проявяват девиантно поведение, възможни са дори опити за самоубийство. (Unicef, 2010)

Онлайн конфликтите не изчезват с изключването на компютъра – те могат да се пренесат в реалния живот. Според проучването на McAfee, цели 52% от младите хора между 10 и 18 години са били въвлечени в реален конфликт заради публикация в социална медия, спрямо 33% през 2013 г. При 4% онлайн конфронтацията е довела до физически сблъсък. (McAfee, 2014)

Откъде идват цифрите?

За негативната тенденция спомага разкриването на твърде голямо количество лична информация в мрежата – съзнателно или не. Проучването на McAfee показва, че:

 50% от децата и тийнейджърите са публикували онлайн имейл адреса си, 30% – телефонния си номер, а 14% – домашния си адрес;

 едва 61% са активирали настройките за защита на съдържанието в социалните си профили, а 52% не изключват GPS функциите на приложенията, правейки местоположението си видимо за непознати;

 59% осъществяват контакт с хора, които не познават в реалния живот, като 12% предприемат рискованата стъпка да се срещнат на живо с тях;

 49% са съжалявали за някоя своя онлайн публикация. (McAfee, 2014)

РОЛЯТА НА РОДИТЕЛИТЕ

Животът в мрежата трудно подлежи на родителско наблюдение и контрол:

 Децата и тийнейджърите предпочитат социални мрежи, които смятат, че родителите им не използват, като YouTube и Instagram;

 53% затварят или минимизират прозореца на браузъра си, когато родителите им влязат в стаята;

 50% изчистват историята на онлайн поведението си, а 14% са създали дублиращ или фалшив акаунт, за да избегнат контрола на родителите си. (McAfee, 2014)

Какво могат да направят родителите, за да предпазят децата си от опасностите на живота онлайн?

Превантивните мерки включват:

 Информирайте се за рисковете на онлайн общуването, разкриването на лична информация и качването на снимки в социалните мрежи. Говорете с децата си на тази тема. Не очаквайте да приемат предупрежденията ви от първия път.

 Запознайте се с технологиите и социалните мрежи, които децата ви използват.

 Уверете се, че децата ви могат да разпознават директните и индиректни форми на тормоз. Предупредете ги, че тормозът онлайн е нещо, което не бива да подценяват.

 Поставете софтуер за родителски контрол на всички устройства, които използват децата ви.

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е ЖЕРТВА НА КИБЕРТОРМОЗ?

Подобно на класическите форми на тормоз, кибертормозът може дълго време да остане незабелязан от родителите, като признаците за наличие на проблем се отдават на други причини. Децата трудно признават, че са жертва на кибертормоз, както от срам и притеснение, така и от страх, че може да бъде отнет достъпа им до интернет/ компютъра/ телефона.

Част от признаците са подобни на тези, свързани с обичайните форми на тормоз – ограничаването на контактите с други деца, намаляването на училищния успех, честото мрачно и раздразнително настроение. Сред по-специфични признаци спадат:

 рязка смяна в настроението след използване на интернет;

 внезапно спиране на компютъра или излизане от интернет;

 пълно нежелание от страна на детето да се обсъжда дори най-общо за какво е говорило с другите в мрежата;

 обаждане по мобилния телефон, при което детето внезапно затваря, често дори без да е казало нищо;

 детето изглежда мрачно, нервно или уплашено след обаждане или получаване на съобщение на телефона си. (Unicef, 2010)

КАКВО ДА НАПРАВИТЕ, АКО ДЕТЕТО ВИ Е ЖЕРТВА НА КИБЕРТОРМОЗ?

Първата и ключова стъпка е да запазите доказателствата – интернет сайтове, чатове, клипчета или снимки, SMS-и, GSM номер, от който е дошло обаждането.

Говорете с детето за проблема, без да критикувате, обвинявате или омаловажавате. Подайте сигнал към компетентните органи. Можете да го направите на сайта за борба с компютърните престъпления http://www.cybercrime.bg, а при спешни случаи – на телефон 112.

Автор: Елена Янева

Полезни връзки:

Гореща линия за безопасен интернет: http://web112.net/

Национален център за безопасен интернет: http://www.safenet.bg/

Национална телефонна линия за помощ на деца: http://116111.bg/

Официален сайт за борба с компютърните престъпления: http://www.cybercrime.bg

Кибертормозът – Брошура за родители, Unicef 2010 (pdf): https://www.unicef.bg/assets/PDFs/Kibertormozat.pdf

2014 Teens and the Screen study, McAfee: http://www.mcafee.com/us/about/news/2014/q2/20140603-01.aspx

Конвенция на ООН за правата на детето: http://sacp.government.bg/za-deca/konvencia-oon-adaptirana/

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.