Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина

Основни идеи от книгата на Джери Уайкоф и Барбара Юнел

 

Най-често срещаните непреодолими родителски проблеми биха могли да се сведат до минимум, ако родителите се научат как да приспособяват реакциите си спрямо нуждите на своите рожбите. Тази книга предлага практични съвети за разрешаване на поведенческите проблеми.

Нашето намерение е да покажем на родителите как да реагират на свързаните с дисциплината проблеми по спокоен, последователен и ефективен начин — без да повишават тон или да посягат с ръка. Ние бихме искали да им помогнем да се превърнат в „дисциплинирани родители“, които да са в състояние да се контролират в моменти, когато децата им са изгубили контрол. 

Подходът, който възприехме в настоящата книга — дисциплина чрез поучаване, а не чрез наказване, — отразява идеите на първоначалното ни издание и съчетава най-доброто от четирийсетгодишния ни професионален и родителски опит

 

Изграждане на емоционално силни деца 

 

Деца, които вярват, че са господари на съдбата си, убедени са, че принадлежат на някого и се чувстват компетентни, имат по-големи шансове да се превърнат в по-силни и устойчиви личности с течение на времето. В тази книга ние ви помагаме да разберете, че децата виреят в обстановка, в която родителите: 

• Възприемат факта, че децата им се появяват на бял свят със своя самоличност и темперамент. 

• Помагат им да развият чувство за отговорност за действията си. 

• Създават атмосфера на любов и сигурност, изградена върху взаимно доверие. 

• Научават децата да вземат решения и да разрешават проблеми. 

• Показват им как да приемат грешките като предизвикателство, вместо като бедствие. 

 

 

АБВ на дисциплинирания родител 

 

Опит и проучванията в областта на поведенческата психология ни показват, че е изключително важно да се научим да отделяме детето от неговото поведение, когато се налага да се справяме със свързани с поведението му проблеми. Ако му крещим за това, че не е подредило играчките си, няма да накараме играчките да се подредят сами, или пък да го научим на ред и прибраност. Единственото, което можем да постигнем по този начин, е да му внушим нездрава представа за него, както и за нас самите. Най-добрият вариант за изграждането на детското самочувствие е да се концентрираме върху специфични, конструктивни начини за промяна на поведението. 

 

Ето и нашите съвети: 

 

Съсредоточете се върху специфичното поведение, което искате да промените 

Ако се фокусирате върху нещо конкретно, а не върху нещо абстрактно, ще се справите много по-добре. Например не казвайте на детето си, че трябва да е чисто и подредено, а му обяснете, че искате да прибере нещата си, преди да излезе да играе. 

 

Оценявайте поведението на детето си 

Оценявайте не детето си, а това, което прави. Например, вместо да му кажете „Ти си добро момиче, защото седиш мирно“, му кажете „Хубаво е, че седиш мирно“. Насочете одобрението или неодобрението към поведението на детето си, защото именно то е важно, когато става дума за справяне с проблемни ситуации. 

 

Продължавайте да хвалите детето си, за да задържи то доброто си поведение 

Като оценявате добрите постъпки, напомняте на рожбата си какви са очакванията ви и подсилвате собствения си модел за добро поведение. Похвалите ще мотивират детето да продължи да се държи прилично.

 

Опитайте се да избегнете битките за надмощие с децата си 

Като прибягвате до техники от типа на „победи часовника“ (по-нататък в книгата) в моменти, когато желаете детето ви да си легне по-рано например, ще избегнете до голяма степен конфликта родител-дете, защото така прехвърляте властта към неутрална фигура — в случая часовника. 

 

 

Бъдете там 

Това не означава, че родителите не трябва да се откъсват от децата си дори за секунда, а означава, че децата се нуждаят от постоянно наблюдение. Ако родителите не отделят достатъчно внимание на децата си, много поведенчески проблеми ще протекат незабелязани и некоригирани. 

 

Не се превръщайте в историци 

Оставяйте лошите прояви в историята и не ги вадете на бял свят при всеки удобен случай. Ако детето ви направи грешка и вие започнете да му я натяквате постоянно, ще предизвикате единствено отвращение и не е чудно подсъзнателно да му се прище да ви противоречи. Стореното — сторено. По-добре да работите за по-добро бъдеще, отколкото да се ровите в миналото. Като натяквате на децата си какви грешки са направили, им напомняте какво не трябва да правят; това не им казва обаче какво трябва да правят. 

 

Неефективността на крясъците и шамарите 

Крещенето и шамаросването са доста естествени реакции на лошото поведение — особено на продължителното лошо поведение, но по-важното в случая е, че те са практически неефективни — никога не учат на подобаващо поведение, което всъщност е задача номер едно за родителите. Всъщност те учат детето точно на обратното: 

• как да крещи; 

• как да удря; 

• как да се превърне в подлизурко; 

• как да се страхува; 

• как да се срамува; 

• как да предизвиква гняв у другите. 

 

Всички степени на крещене или удряне подават на детето грешната проява на отношение и се оказват най-лесният начин да се накара то да започне да се държи зле, за да бъде забелязано. Боят като наказание просто вади наяве „подземното“ неприемливо поведение — то спира да се проявява пред родителите, но в никакъв случай не го предотвратява като цяло. Децата по-скоро се превръщат в експерти в областта на това как да не бъдат хващани на местопрестъплението. 

В йерархията на моралното израстване, както е дефинирана от Лорънс Колбърг, най-ниското ниво е „следване на правилата, само за да се избегне наказанието“. Най-високото ниво е „следване на правилата, защото са правилни и редни“. 

Децата възприемат света конкретно. Когато виждат, че на възрастните им е позволено да удрят деца, те остават с впечатлението, че и на тях би трябвало да им е позволено да удрят. 

 

Разговорът със самите себе си 

Ние окуражаваме родителите да разговарят със самите себе си, за да не им стане навик да прибягват до ирационални действия, защото това, което човек изрече сам на себе си, би направлявало неговото поведение впоследствие. Например ако родителят си каже: „Не мога да понасям да слушам как детето ми хленчи!“, то нивото му на толерантност спрямо хленченето на детето моментално ще се понижи. Ако обаче си каже: „Не ми харесва как хленчи детето, но ще го преживея!“, той не само ще е способен да проявява толерантност към хленченето по-дълго време, но и ще е по-склонен да намери ефективни начини да промени поведението или ситуацията. 

До разговор със самите себе си трябва да прибягваме, за да се настроим по-скоро за победа, отколкото за провал. Това, което казваме на себе си, представлява най-важното послание, което получаваме, така че да се научим да разговаряме със самите себе си е най-великото оръжие на родителя. Ако в момент на стрес родителят е в състояние да се самоуспокои, разговаряйки със самия себе си, разумните и отговорни действия, които би предприел впоследствие, са далеч по-гарантирани. 

 

Дисциплинарен речник 

Следващите термини са дефинирани според това как са използвани в книгата: 

 

„Победи часовника“ 

Мотивираща техника, която борави с вродения състезателен дух на детето ви, за да го насърчи да изпълнява задачи според вашето разписание. Ето как работи тя: нагласете таймер на определено време, за което детето ще трябва да изпълни поставената от вас задача. Попитайте го: „Можеш ли да свършиш, преди да е звъннал часовникът?“ Тъй като децата обичат да побеждават, това ще ги накара да спечелят състезанието срещу времето. Нещо повече, детето ще се втурне да изпълни задачата, без да прибягвате до борба за надмощие. 

Нашият четирийсетгодишен опит с хиляди деца и семейства показва, че играта „Победи часовника“ намалява конфликтите между родители и деца, тъй като прехвърля властта върху неутрална фигура — таймера. 

 

„Правилото на баба“ 

Договорното споразумение, което следва модела „Когато свършиш Х (нещото, което родителят иска да бъде свършено), ще можеш да направиш и Y (нещото, което иска да направи детето).“ „Правилото на баба“ трябва да е по-скоро позитивно насочено, отколкото негативно. Затова никога не замествайте „когато“ с „ако“. Това ще накара детето да ви отвърне с „Какво пък, ако не направя Х?“ Старото правило на баба, изведено от аксиомата „Когато поработиш, ще хапнеш“, има безспорен ефект върху поведението, тъй като налага установени последици (възнаграждения, положителни развръзки) за подобаващото поведение. 

 

Неутрално време 

Времето, в което не се случват конфликти, например, когато моментите след нервна криза са отминали и рожбата ви си играе кротко. Неутралното време е най-доброто време за учене на ново поведение, тъй като детето е най-спокойно и е възприемчиво към учене. 

 

Похвалата 

Необходимо е да хвалите удачното поведение, което искате да поощрите. Абсолютно задължително в случая е хвалбите ви винаги да са насочени към самото поведение, а не към детето. Вашата цел не е да научите детето, че стига да се държи подобаващо, вече е добър човек, иди пък, че ако направи грешка, е лошо момче/момиче. Ние вярваме, че децата са добри по природа. Тяхното поведение е такова, каквото го преценяват родителите и всички носят в себе си стремежа да бъдат по-добри и да се справят по-добре. 

 

Порицаване 

Кратко изявление, което включва следното: 1) команда да се спре конкретно поведение, 2) причината защо това поведение трябва да спре и 3) предлагане на алтернатива за поведение. 

Например можете да кажете на детето си: „Спри да удряш. Ударите нараняват хората. Помоли другарчето си учтиво да ти даде играчката.“ 

 

Правило 

Предварително определено поведенческо очакване, включващо конкретно изискване и съответни последици. Например едно от правилата ви може да бъде: „Когато свалим дрехите си, ги слагаме в коша за пране, за да държим дома си чист и за да не ги събираме от пода през цялото време. Добре е да помагаш на мама домът ни да изглежда спретнат.“ Установяването на правила е чудесна техника за разрешаване на проблеми. Дългогодишният ни опит с деца и семейства показва ясно, че децата се държат по-добре, когато светът им има ясни очертания и когато предугаждат последиците от поведението си. 

 

Методът „изнасяне“ 

Изнесете детето от ситуацията за определен времеви период, особено когато се държи зле. Типичното изнасяне ще рече да го отведете в съседно помещение или да го сложите да седне на стол, да нагласите таймер (приблизително на една минута за всяка от годините му — максимум 5) и да му кажете, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Ако то излезе от стаята или стане от стола преди уреченото време, пренавийте таймера и му кажете спокойно, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Повтаряйте процеса, докато детето се справи със задачата. Една от най-големите ползи от тази техника е, че тя ви отделя от детето в момент на бушуващи страсти, като дава възможност и на двама ви да възвърнете самоконтрола си. 

 

Водещият принцип за промяна на детското поведение е „първо приложи възможно най-мекия подход“. Това обикновено ще рече да му покажете какво трябва да прави и да го окуражите да го прави. Ако това не проработи, опитайте се да приложите следващата най-мека стратегия и продължете, докато се получи.

 

Съветите в книгата са предназначени да внушат на детето ви, че трябва да ви уважава, наблюдавайки уважението, което вие самите демонстрирате към него и останалите членове на семейството си. То се учи да проявява уважение, когато към него се демонстрира уважение. Отнасяйте се с него сякаш е скъп гост, посетил дома ви. Това в никакъв случай не означава, че то не трябва да спазва правилата, или пък да бъде порицавано, а че трябва да бъде научено по деликатен и уважителен начин да следва наложените от вас правила. 

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.