Как да възпитаме детето си в емоционална интелигентност?

 

 

Ако на първо четене фразата „емоционална интелигентност” ви стряска, това е, защото сме свикнали да свързваме интелигентността с чистата логика, която изключва всеки вид емоция. 

Емоционалната интелигентност (ЕQ) е умението да разчитаме своите и чуждите емоции, да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а, напротив, да ги използваме и приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. 

Управляването на емоциите – собствените и тези на околните – започва още от ранна детска възраст. Родителите могат да стимулират развитието на емоционалната интелигентност, като насърчават детето си да изразява своите чувства и емоции с думи (например, радост, тъга, гняв, щастие). Така детето започва да разбира какво чувства и умее да го изкаже.

Емоционалната интелигентност – да определиш неуловимото.

Емоционалната интелигентност (ЕQ) ни помага по свеж начин да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и това как се „представяме” пред другите. Показва как се справяме със стрес, гняв, страх, безпокойство и депресия. ЕQ включва в себе си категории като социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.

 

Как да възпитаме детето си в емоционална интелигентност? 

 Въпреки че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда. Семейното обкръжение е от основно значение. Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството.

Едно е сигурно: всичко започва преди „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.

Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението. Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или подтискането им.

Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството. Един от най-добрите подаръци, които може да направите на детето си, е да му дадете добър начален старт в света на емоциите.

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?

Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?

1. Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.

2. Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите са различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?

3. Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?

4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.

5. Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства да развитието на емоционалния интелект.

Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите. Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.

Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йеил Питър Саловей (един от последователите развили теорията на Д. Голман):

Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си, в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.

Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.

Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте подтискане на импулсивността.

Култивирайте в себе си емпатия, като поставяте себе си на мястото на другия човек. Опитвайте се за идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.

Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.

Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.

 

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.