Как да разговаряме с децата на сексуални теми

Общоизвестно е, че детското познание за света се изгражда от най-ранните години и то се базира освен на собствено наблюдение и усещане за заобикалящата действителност още и на постоянно питане за повечето неща. Дори възрастните да игнорират даден детски въпрос, това не означава, че въпросът вече не съществува и интересът към него вече го няма. Независимо дали децата са попитали за нещо или родителите сами са решили да информират детето по конкретна тема, предаването на словесна информация от родителите на децата си има своите особености. Въпросът е КАК да се общува с детето така, че то да възприеме желаната информация. Също отделен въпрос е, че съществуват различни теми, някои от които притесняват родителите или както е възприет изразът са ТЕМИ-ТАБУ за разговор. 

Абсолютно погрешно е теми като разлики в анатомичното устройство между мъж и жена, раждането на деца или подобни да се избягват. И колкото и да бъдат те избягвани от родителите, рано или по-късно децата сами започват да питат по тия въпроси.  Би трябвало информацията по сексуалното възпитание да е започнала (разбира се, в подходящ обем и форма) още преди детските въпроси.  Много лошо обаче ще бъде ако избегнем или излъжем, или дори само премълчим. Още по-лошо е ако се скараме на детето задето пита неща, които „още не са за него”, веднъж ако се скараме и отблъснем детето заради такъв въпрос, то повече няма да смее да попита.

И нещата най-вероятно ще бъдат научени на улицата, от по-големи деца или от някоя не съвсем подходяща сцена по телевизията. Нещата ще бъдат научени вероятно в изкривена или цинична светлина, много възможно в недостатъчна или непълна истина, дори погрешно и по-късно това може да се отрази зле в годините на подрастване и изграждане на личността. 

Информацията трябва да бъде подадена„в подходящ обем и форма”. Пряко казано – да не се пропусне нещо важно за момента, но и да не се изпада в биологични или медицински подробности.

Обратната крайност също е недопустима – „Защото тя е бременна”. Първо, че детето няма да разбере смисъла на думите и второ, изпускаме възможността, породена от конкретния моментен детски интерес да обогатим неговите познания. Но това трябва да стане с думи и понятия, които вече са му известни или нови такива, които може лесно да възприеме и които са подходящи за съответната възраст.  В случая може да бъде отговорено „Защото тя скоро ще стане мама, вътре в коремчето има едно мъничко бебче”. Много е възможно, дори е очаквано, детето да зададе допълнителни въпроси например „А как ще излезе оттам?” Тогава, без смущение, можем да отговорим „През един специален отвор, който се разширява и после пак се свива”. Ако преценим за уместно, можем да споменем, че това „излизане” се нарича раждане, че така е и при животните или някаква друга, „добавъчна информация”, която обаче както по-горе казах, да е разбираема за детето – според неговата възраст и според вече известните му понятия. И пак може да последват въпроси – къде е този специален отвор, как е влязло или откъде е дошло бебето в корема и десетки други възможни питания. Отговорите трябва да съдържат достоверна информация, опростена до разбираемостта на конкретното дете (естествено че дори на еднаква възраст различните деца имат различни познания и различни умения да възприемат казаното). Трябва да се отговаря уверено и спокойно, без смущения, без излишни подробности, но и без измислици, без жаргони – просто и открито и най-вече да не се отхвърля грубо детския интерес.

По този начин ще се укрепи връзката на детето с родителя, то ще чувствува родителите си като своя опора, като истински приятели, не само като източник на информация (последното обаче не е на последно място по значение! Няма по-добро от това, когато детето има нужда от дадена информация да я потърси най-първо от родителите!). 

 Още един пример: Въпрос „Тате, какво е презерватив?”   Ако отговорим „Това е изделие от латекс, което се използва при полов контакт за предпазване от нежелана бременност и полово предавани болести” - колкото и умно да е детето, то няма да разбере почти нищо, а и ще се стресира от отговора. И пак е възможно да не попита повече. Защото дори абсолютно вярна, подадената информация не е пригодена и „филтрирана” за детски възприятия (естествено става дума за ранното детство, когато биха могли да бъдат зададени посочените от мен примерни въпроси). Би могло да се каже, че „това е нещо като специално балонче, което служи за предпазване на големите хора от някои специални болести, при децата не се използва”. Много вероятно е това да задоволи детската любознателност, но ако последват и други въпроси – принципът е същият – кратки отговори, опростени, но достоверни и без излишества. 

Възможно е попитаният родител да е по-малко компетентен от другия родител, да поиска друг да представи по-добре отговора – например бабата е медицинска сестра или педагог, психолог, или в семейството има лекар и др. подобни ситуации. Тогава на детето се казва, че еди-кой си знае повечко и той ще му разкаже. Но непременно трябва да се удържи обещанието, защото в противен случай се получава пак избягване от въпроса и се стига до недоверие от страна на детето. 

При обясняването или отговарянето на детски въпрос да се посочват примери, да се показват картинки или подходящи видеоклипчета (вече има такива, за разлика от времето на нашето детство). Децата възприемат нещата по-лесно сетивно, отколкото словесно. Да видят, да възприемат емоционално.

Информацията да се подава „на порции”, лаконично и ясно. 

Напоследък се дава гласност и на една успоредна тема – сексуално насилие върху деца. Тук обаче почти невероятно е детето да зададе някакъв въпрос на подобна тема, така че задължение на родителите е съвсем своевременно, отрано, да информират своите деца кое е позволено и кое – не, до къде може да стига определена ласка, близост и пр. Да се научат децата да не допускат друг да ги съблича, пипа и по какъвто и да е начин да въздейства на тялото им.  Обаче при получаване на такава информация винаги внимателно да се проверят фактите, тъй като понякога, при по-големите деца е възможно преекспониране на факти или дори съчиняване на такива (като резултат от отмъщение или егоцентризъм и пр.).

Възпитанието и общуването с децата на сексуална тематика е като храненето им. И едното, и другото трябва да бъдат с необходимите, присъщи и подходящи материали, усвоими за съответната възраст, но да бъдат в адекватно количество – нито в недостиг, нито в излишък. 

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.