Новото време изисква българинът да скъса със старата педагогика

Автор: Мадлен Алгафари, психоаналитик в Студио по аналитична психология – София

Много често, възпитавайки, родителите повтарят моделите, прилагани от техните родители. Затова смея да твърдя, че има и възпитателни подходи, типични за отделните националности. Този модел на възпитание до голяма степен оформя националния характер, народопсихологията. Така е и у нас.

От векове българинът възпитава рестриктивно, т.е. чрез ограничения: ”Не пипай там!”, „Не прави това”, „Не казвай онова!”. А колко повече бихте помогнали на детето си, ако му обясните какво може да направи и да казва, вместо само да забранявате нередното. Забраните са единствено източник на стрес и не са достатъчни, за да ориентират детето кое е позволено. Детското мислене все още не притежава аналитичната способност на зрелия индивид, за да направи то само извода: след като това е забранено, значи обратното е позволено. Освен това забраната не е добър мотив за развитие.

Същото се отнася за наказанията и поощренията. Винаги е по-добре да се поощрява добрата постъпка, отколкото само да се наказва лошата.Така децата по-бързо могат да оформят ценностната си система. Не е тайна, че наградата е по-ефикасен стимул за развитие в желаната от вас посока. Някои биха го нарекли манипулиране. Но малките имат нужда от това. Защото потребността от утвърждаване и одобрение не изчезва, тя води индивида в целия му жизнен път. Когато тази потребност е задоволена, човекът изгражда по-добра вътрешна самооценка и увереност в себе си. Ако ние наблягаме на наказанието, потискаме доброто самочувствие и собствената инициатива за промяна към добро.

 

Освен това колкото повече забраняваме, толкова повече ограничаваме личната свобода, възможността на подрастващите да се научат сами да вземат решения, да бъдат лично отговорни, инициативни и борбени. Живели сме векове в ситуация, която потиска личната инициатива и набляга на колективността. Ката че ли все някой друг ни вземаше решенията. Сега обаче оцеляват само тези, които са имали шанса да се научат да бъдат инициативни.

 

Помислете в коя друга нация децата живеят до преклонна възраст на гърба на родители те си. Дари не им правим мечешка услуга? Ние ли ще живеем живота им? Не им помагаме, като решаваме вместо тях проблемите им. Алтернативата е: не забрана, а съвети, готовност за подкрепа, но не и обсебващо авторитарно намесване в живота им. Защото нас утре може да ни няма. Как ще се оправят сами тогава? Когато личната инициатива се потиска, децата растат пасивни, хленчещи и неуверени, без да разчитат сами на силите си. Най-добрият съветник е собственият опит. Нека им позволим да го натрупат. Много от нас се тревожат: защо детето ми не иска да се вслуша в съветите ми, а иска да си чупи само главата. Това трябва единствено да ни радва. Защото означава, че детето ни не е депресивен, пасивен тип, а е борбено и пробивно. А това в много по-голяма степен гарантира успех в живота, отколкото пасивното поведение на редника, изпълняващ чужди заповеди и забрани.

 

Силното потискане на агресивността, т.е. активността, води до точно обратното – неподчиняемост, негативизъм и неудовлетвореност, а никой от нас не го желае за децата си. Времето, в което живеем, изисква точно обратното.

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.