Четири родителски стила на поведение

"Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса.Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири." - Сидхарта

Доказано е, че родителското поведение има причинно-следствена връзка с поведението на детето и формирането на определени черти в характера му.

Според съвременните разбирания в психологията, може да се каже, че идеалното родителско поведение включва топлота(приемане), автономия (разрешаващо поведение), родителска отговорност и последователност (в дисциплинарния подход).

Защо родителите постъпват по един или друг начин в отношенията си със своите деца? На какво се дължи изборът в прилагането на определена родителска стратегия в практиката на семейното възпитание? Кои мотиви за възпитателно въздействие се считат за правилни?

Четирите родителски маниера на поведение са разработени от различните стилове родителство, които най-напред са наблюдавани през 1966 г. и 1967 г. от Д. Бомринд, клиничен психолог. Тя дефинира три основни типа на родителството:авторитарност, толерантност и авторитетност, четвъртият, незаинтересованост, е добавен по-късно, през 1983 г., от Маккоби и Мартин.

Ние говорим за две основни психологически черти: контрол и отзивчивост. Различните модели на поведение, срещани при различни родители, водят до формирането на тези четири различни стила. „Контрол” описва нуждата на родителя за контрол и моделиране поведението на детето. „Отзивчивост” описва способността на родителите да са съпричастни, приемащи, ценящи индивидуалните желания, нужди, разбирания и чувства на детето.

В продължителни серийни експерименти Бомринд установява значително различие в междуличностните и поведенчески стилове на деца от предучилищна и начална училищна възраст и техните родители.

Бомринд е открила група от поведенчески характеристики при децата,  съответстващи на всеки един от родителските стилове.

 

Авторитарен стил на възпитание

 

Авторитарните родители прилагат изключителни ограничения и контрол. Наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им, осланяйки се на принудителни методи, като заплахи и физически наказания в регулиране дейността на децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си, отколкото останалите.

 

В повечето случаи на българското дете не му се предоставя самостоятелност в поведението и дейността – вместо това то се оказва в ролята на изпълнител и подчинен послушник. У нас масово се възприема ценността за послушанието на детето, а последното се третира като обект на възпитанието.   

 

Толерират се пасивните добродетели – послушание и дисциплина, а много по-малко  активните – инициативност, самостоятелност, поемане на риск.

 

Редица изследвания, правени през последните десетилетия в България, показват традиции, толериращи авторитарното родителско поведение.

 

Предполага се, че авторитарният родителски стил възпитава  у детето качествата на:

 

  • послушание
  • изпълнителност
  • липса на самостоятелност
  • неинициативност
  • ниска самооценка
  • неувереност
  • трудност при вземането на решения и лесно обезкуражаване при неуспех
  • страх от поемане на отговорност
  • липса на умения за сътрудничество и слаба социална компетентност
  • стремеж за съпротивление на всеки авторитет или сляпо подчинение на авторитета.

 

Детските мнения и желания не се взимат под внимание. Изисква подчинение,  послушание и уважение от детето – т.е. “приспособително” поведение. Такова поведение се свързва с опита да се формира, контролира и преценява поведението на едно дете в съответствие с традиционни и абсолютни стойности и стандарти на поведение. Родителят е властен и строг. Изразните му средства са заповеди, забрани, наказания. Детето получава чувството си за значимост, като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце.

 

Децата на авторитарните родители не са склонни към проява на социална отговорност и независимост. Те изглеждат нещастни; момчетата са агресивни, а момичетата търсят възможност да се поставят под зависимост. Авторитарният стил, особено когато е съчетан с насилствени методи за контролиране, води до морални предразсъдъци, по-ниско самоуважение и по-слабо приспособяване при постъпване в училище. Високата степен на контрол и негативният родителски стил се свързват с по-висока агресия при децата, слаби контакти с връстниците и по-ниски постижения в училище.

 

Компромисен/толерантен стил на възпитание

 

Толерантните родители по-малко ограничават децата си и предявяват по-малко изисквания към поведението им. Разрешават им да взимат самостоятелни решения за повечето дейности. Тук правилата не са ясни, стимулира се свободното изразяване на импулсивните желания. Може да е свързано с разглезване – всичко е позволено на детето, така родителите смятат, че му осигуряват приемаща среда, в която то само ще регулира поведението си и ще проявява творчество.

При този стил липсва какъвто и да е контрол – няма никакви ограничения, но и никакви правила или стандарти за “правилно-неправилно”. Такива родители не знаят много за своите деца – за приятелите, интересите и проблемите им.

Децата на компромисните родители притежават нисък самоконтрол и са неуверени в себе си.

 

Авторитетен стил на възпитание

 

Най-полезен за децата и се препоръчва от експертите!

Децата се нуждаят от авторитет, защото той им носи усещането за сигурност, определя приемливото и неприемливото поведение и обяснява последиците от тях. Без наличието на авторитет възпитанието е невъзможно. Авторитетът на родителите се достига с висока взискателност и уважение към детето, към неговите интереси.

 

Авторитетните родители поставят изискванията си открито, опитвайки се да помогнат на децата си да разберат причината за техните искания.

 

Обикновено изслушват внимателно децата си и умеят да насърчават диалога.

 

Вярват във взаимното уважение, знаят кога да кажат “не” и в същото време как да уважават детето си.

 

Отнасят се с топлота и придружават ограниченията или наказанията с подробни обяснения.

 

Този стил се характеризира с “топлота” – приемащо, одобряващо, разбиращо, центрирано върху детето и загрижено поведение. Основната позиция е тази на сътрудничеството.

 

Авторитетните родители са принципни в решенията си и недвусмислени по отношение на авторитета и отговорностите в семейството. В отношенията съществуват ясно поставени правила.

 

Насърчават самостоятелността у детето, без да снемат ограниченията и контрола върху поведението му.

 

Имат нагласа на приемане и разбиране. Отнасят се толерантно към мненията и желанията на децата, не налагат със сила своето мнение. Опитват се да разберат ситуацията от гледна точка на детето, не избързват със заключенията, преди да са изслушали обясненията на детето. Детското мнение се взема предвид при решаването на проблеми.

 

Такива родители обучават на норми и демонстрират очакване за подходящо поведение.

 

Често планират доставящи радост действия и събития.

 

Децата на авторитетните родители са приятелски настроени към връстниците си, самостоятелни, енергични и ориентирани към постижения. Те проявяват по-високо ниво на самоконтрол.

 

 

Небрежен или пренебрежителен стил на възпитание

 

Най-безполезният за децата от четирите родителски стила. 

 

Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние и преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения. Може да има елемент на физическо пренебрегване – родителят да не показва обич нито с думи, нито с ласки.

 

Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност.

Тук контактът между детето и майката е затруднен. Характерни са студенина в отношенията, неодобряване и отхвърляне. Има пълно пренебрегване на потребностите и интересите на детето. В други случаи такова поведение е типично за майки, които или не знаят как да се грижат за децата си, или проявяват безгрижност и несериозност.

Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училище.

 

Какъв е вашият преобладаващ стил?

 

Вмъкваме се в различните стилове по различни поводи, но всеки от нас има преобладаващ стил, който използва в голяма част от времето.

Реалността покрива ли се с идеала ви? 

Ако не, можете да направите някои промени. Всичко е въпрос на преднамерени родителски грижи, а не на майчинство на автопилот.

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.