Възпитание в любов

„Не можете да научите децата да се държат по-добре, като ги карате да се чувстват по-зле. Когато се чувстват по-добре, децата се и държат по-добре“.  - Пам Лео

Всеки родител обича детето си и полага усилия и старания да се грижи за него и да го възпитава по най-добрия начин, на който е способен.  

Едва ли има възрастен, който се събужда сутрин с мисълта, че днес ще се кара на детето си, ще го наказва и дисциплинира и денят и на двамата ще бъде кошмар. Но за съжаление често се случва именно това въпреки най-добрите ни намерения. Забързаното ежедневие, проблемите в работата, битовите задачи и усилието да се справим с напрежението, породено от дребни неудобства и неприятности, често отвлича вниманието ни от най-важното – качествено време, прекарано с децата, разбиране на това, което ги вълнува, и зачитане на чувствата и емоциите им. 

Къде се къса нишката и изпускаме контрола на ситуацията или на собственото си търпение? Ето някои от най-честите причини за конфликти между родителите и децата и идеи как бихме могли да ги избегнем. 

Приемане и разбиране

 

Случвало ли ви се е 2-годишното ви дете да почне да плаче, да хленчи и да се тръшка в супермаркета, защото иска да му купите близалка или шоколад? Или още по-достоверно – и двете, и то незабавно, сега. Може да се поставите на негово място, като си представите, че сте жена в магазин за обувки и имате неограничен бюджет или че сте мъж в автосалон и можете не само да избирате между всичките модели на любимите си коли, но и да ги имате до една. Детето на 2 години няма как да разбере нашите съпротиви да му купим всичко от сладкия щанд в магазина, но пък ние можем да му помогнем, като се покажем съпричастни и проявим разбиране към чувствата и емоциите му. 

Ситуацията в супермаркета може да се разгледа през няколко основни положения в отглеждането и мирното съвместно съществуване с децата – разбирането и отразяването на чувствата и емоциите, договарянето на правила заедно с детето, поставянето на граници и през очакванията, които родителите имат към детето. 

Важно е като възрастни да отчетем, че децата нямат нашия жизнен, социален и емоционален опит. Те много по-трудно успяват да владеят емоциите си и често единственият им начин да ги изразят и да отстоят себе си е чрез плач и сърдене. Обикновено, когато децата са под влияние на силни емоции, те не могат да чуят разумни аргументи и тогава не е подходящо да се опитваме да преговаряме.

Когато са в състояние на афект, децата искат да се уверят, че продължаваме да ги обичаме и подкрепяме. Често помага, ако прегърнем тръшкащото се в магазина дете, уверим го, че разбираме колко много иска шоколад, сладолед и вафла, но в момента можем да му предложим само едно от трите неща или пък банан. За детето в този момент най-важното е да разбере, че сте го чули, разбрали и приемате желанието му, дори ако не сте в състояние да го удовлетворите веднага. 

 

Твърде високи очаквания

 

Нека да се върнем към ситуацията в магазина и да добавим още няколко кадъра – детето стои с родителите си на дълга опашка пред касата и от него се очаква да изчака търпеливо, да не пипа артикулите наоколо, да не нервничи и да не тича между щандовете. Чакането на опашка е изморително и неприятно преживяване дори и за възрастен. Децата е естествено по дефиниция да са енергични, активни и любопитни. Ограничавайки тези им потребности в ранна възраст, ние несъзнателно им пречим да се превърнат в активни, самостоятелни и уверени личности като пораснат.

Дългото изчакване и стоене в покой е непривично за децата и затова ние, родителите, е добре да имаме идеи за подходящи занимания, когато се налага да изчакаме някъде заедно. Или, с други думи, нека се опитваме да спестим на децата ситуациите, когато от тях се очакват неизпълними неща. Съобразяването на очакванията към децата с възрастта им е важна стъпка за избягване на потенциални конфликти и за нагнетяване на напрежението и у децата, и у възрастните. 

 

Договаряне на общи правила

 

Специалистите са единодушни, че децата се нуждаят от правила и граници, за да се чувстват сигурни, защитени и обичани. Нещо повече – добре е тези правила да са ясни, изработени заедно с детето и да не се променят съобразно предпочитанията на всеки един от значимите възрастни, които полагат грижи за детето. Правилата и ориентировъчната дневна програма помагат на детето да знае кои ежедневни дейности след кои следват, да се чувства по-спокойно и да си изгради трайни навици и рутина.

Родители споделят, че понякога увещанията към детето да си измие ръцете след игра навън или преди хранене прерастват в истински битки и борба за надмощие. Децата разполагат с повече от достатъчно инструменти и търпение да ни саботират и да подлагат на изпитание нашето търпение. Затова, вместо да попадаме в капана на безплодните игри на налагане на воля, можем да опитаме да играем в екип с детето и да постигаме заедно общи цели.

Специалистите съветват, че личният пример и обясняването на правилата много пъти по разбираем и приемлив за детето начин имат най-добри резултати. Ако искаме да научим малкото дете да си мие ръцете редовно, може да направим това и чрез рисунки, като изобразим поредица от ежедневни действия, която включва и поддържане на личната хигиена. 

 

Казвайте „Не!“ само в краен случай! 

 

Освен че трябва да са прости и естествени за детето, добре е правилата да бъдат и краен брой. Колкото повече правила налагаме, толкова по-вероятно е да влезем в конфликт с детето заради неизпълнение на някое от тях. Някои автори на книги за родителство и терапевти на групи за взаимопомощ за родители споделят, че един от работещите подходи при общуване с детето е да казваме „Не!“ само в краен случай.

Децата, твърдят те, имат твърде много поводи да се разочароват, фрустрират и да се чувстват тъжни, за да им вгорчаваме допълнително живота с нашите непрекъснати забрани и ограничения. Възрастните често дори и не разбираме силата на детските емоции – тъгата, която едно дете може да изпита заради счупеното камионче или скъсаната кукленска рокля, разочарованието, че не сме успели да отидем заедно в парка, въпреки че сме обещали или гнева и ревността, когато родителите са похвалили само едното дете и неволно са пренебрегнали брат му или сестра му.

Нека ограниченията към детето са само такива, които пряко се отнасят към опазването на здравето и живота му, както и към зачитане на чуждата свобода и неприкосновеност. 

Децата ни се нуждаят от нашето време и внимание много повече, отколкото си даваме сметка. Общуването с тях невинаги е лесно и изисква усилия и творчески подход от страна на родителя, но радостта за децата от качественото време с родителите е голяма, а възрастните се учат на търпение и развиват креативност и социален опит, които са им полезни и в много други житейски ситуации. 

 

Източник: Dnevnik.bg

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.