Бъдете активни участници в живота на децата си

 Автор: Юлиана Дончева – консултант по семейни и детски взаимоотношения

Ако „проспим” кога детето е навлязло в пубертета и то стане инициатор да ни доказва, че „вече е възрастен”, нищо чудно да се чувстваме безсилни в неизбежния конфликт. Но даже и тогава можем да го насочим и решим благополучно за двете страни. През периода на юношеството отношенията с децата претърпявят дълбока промяна, а понякога и временен срив.

Детето чувства нарастващи стремежи да се освободи от детинската, зависима форма на привързаност към родителите, за да премине към друга – с по-голяма независимост и равноправие. Детето става „възрастен”, но с липсата на опита на зрелия човек. Юношата не се подчинява, протестира и руши предишните, „детските” отношения с родителите и буквално им налага нови, „възрастни” отношения. 

Като цяло конфликтът винаги е следствие от неумението и нежеланието на възрастния да намери за детето ново място до себе си. Повечето юноши се проявяват в известна степен като „бунтари” само за да покажат, че са самостоятелни индивиди със собствени права. При някои е налице по-сериозен „бунт” и отхвърляне на родителите, макар и временно. „Бунтарството” често приема формата на отхвърляне на родителските забрани за пушене, пиене, секс, закъснявяне вечер или просто различни предпочитания в музиката, облеклото, прическата. 

 

„Бунтарството” е особено остро сред децата, които са социално мобилни или които са изградили връзки с девиантна група от връстници. Изследвания подсказват, че при 25-30% от юношите и родителите съществуват проблеми, свързани с ценностите или общуването. Възможността за благоприятни отношения между родителите и детето пряко е свързана с постепенното разширяване на неговата самостоятелност и отговорност – в едното и в другото е необходимо да се намери „златната среда”, която би отговаряла на реалните възможности на детето и позволявала на възрастния да му влияе. При какви обстоятелства отношенията се развиват успешно? Когато детето действително е сериозен помощник на родителите вкъщи, то само разширява кръга на тези задължения, като поема все по-трудни и по-отговорни. Расте самостоятелността му, има доверието на родителите – значи няма никакви условия стремежът към зрелостта да се проявява в отрицателна форма. Отношенията се развиват благополучно тогава, когато възрастният става личен, близък приятел на детето, активен участник в живота му – в различните му проблеми, грижи и преживявания, които засягат не само ученето, но и увлеченията, интересите и отношенията с приятелите. Когато възрастният, запазвайки известна дистанция, е пример за детето и заедно с това го приобщава към някои свои занимания и интереси, учи го на полезни умения, помага му да се справя с различни трудности. За всички тези случаи е характерно, че подрастващият и възрастният живеят истински общ живот. 

 

Нека специално да подчертаем, че родителите трябва да се отнасят към конфликтите с децата си, навлезли в пубертета, напълно сериозно – като конфликти с възрастен. Защото в съзнанието им юношата все още може да е „онзи мъник, дето са го водили за ръка”, но не е така. Тук всъщност говорим за конфликт заради същите причини, заради които „се сблъскват” и възрастните – защото се различават помежду си, защото техните пътища, начини на поведение, мислене и възприемане са различни, но се пресичат. Ето защо родителите трябва да си дадат сметка, че „сблъсък” не може да няма, но той може да бъде насочван и мирно решен именно от тях, защото детето не притежава техния социален опит. Същото така родителите трябва да си дадат сметка и за нещо друго – дали отношението им към разговорите не е само като към общуване с цел да предадат своя възглед или мнение? Защото съдържателното общуване има две страни – както говорене, така и изслушване. Най-пренебрегваната страна на общуването днес е изслушването. А една стара ирландска поговорка казва, че щом Бог е създал хората с две уши и една уста, то те трябва да слушат два пъти повече, отколкото да говорят. 

 

Трябва да кажем, че конфликтът всъщност носи в себе си положителна възможност – да се преодолеят ограниченията на собственото „аз”, търсене на конструктивно противопоставяне и взаимодействие с другата страна, за да се намeри в крайна сметка мирно решение. Най-добрият начин за поддържане на добри отношения може да бъде очертан чрез следните умения: да се избягва агресивността, като вместо нея се прилага подходяща степен на настойчивост; да се изслушва гледната точка на другия и да се прави опит той да бъде разбран; да се полагат усилия за намиране на приемливо и за двете страни решение и да е налице готовност за известни отстъпки. Да оставим ли детето да се опари? Родителите са отговорни за контрола над децата си, така че те да не предизвикват опасност за себе си или вреда за другите, а също така и да усвояват правилата на поведение. Ако родителите проявяват твърде голяма търпимост, детето ще създава неприятности вкъщи и навън, ще израсне буйно и неподдаващо се на контрол. Ако родителите са твърде строги, по-вероятно е детето да се държи зле извън дома, да бъде враждебно, непослушно и с противообществени прояви. Сред техниките и методите на възпитание на детето най-ефективни са: прояви на обич; обяснение и призив за осъзнаване на последиците от постъпката. Неефективни техники на възпитание са: физическо наказание, заплахи, охладняване към детето, неговото пренебрегване, отхвърляне или изолиране. 

 

Често се разгаря спор около въпроса необходимо ли е да се позволява на малкото дете да докосва горяща свещ, след като не чува думите „не бива” и продължава да протяга ръчичката към пламъка. Едни родители смятат, че трябва де се съсредоточат върху забраната, а други, че на детето може да му се позволи леко да се опари, след като е толкова настоятелно. Дали и в много други житейски ситуации пред нас не възниква подобна алтернатива? Колкото по-големи са децата, толкова по-скъпо може да платят за придобиването на собствен опит. Как все пак да се постъпи правилно? Универсален отговор няма. Трябва обаче да се помни, че като системно предпазваме от опасност, може би ги подлагаме на още по-голяма, защото ги лишаваме от отговорност за собствените им постъпки. В същото време успешната практика за съвместно разрешаване на конфликти може да послужи като добра школа за възпитаване на детето в бдителност и предпазливост. Основни родителски умения и правила: • Уважавай правото на детето на личен живот. • Давай на детето съвети и пример. • Проявявай към детето нежност. • Поощрявай идеите на детето. • Проявявай емоционална подкрепа. • Пази поверените ти тайни. • Не проявявай крайни собственически чувства към детето. • Отнасяй се като към възрастен. • Поднасяй на детето подаръци за рождения ден. • Защитавай детето в негово отсъствие. • Не бъди прекалено критичен към приятелите, които детето си е избрало.

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.