ЗА РОДИТЕЛИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Годините на юношеството се определят като „надежда за промяна“, „период на буря и стрес“, „най-крехкия период от живота на човека“. Семейството и връстниците са сред основните фактори на социализацията в тази възраст. Стремежът към автономност и търсенето на себе си, интересът към новото и различното, чувството за възрастност тласкат тийнейджъра към групата на връстниците. От друга страна потребността от сигурност, закрила, доверие го връщат към семейството. Намирането на здравословен баланс между функционирането му в едната и другата среда е показател за пълноценен живот на юношата и за успешно протичащ процес на социализация. 

Уменията за овладяване на емоциите и чувствата, усвояването на социални норми и роли и тяхното приемане, изграждането на ценностната система в ранното юношеството, са силно обвързани с богатството на взаимоотношенията, в които встъпва подрастващия с хората около себе си и с отношението към него като фактор на своето собствено развитие. За да участват възрастните в този процес, те трябва първо да преосмислят себе си и своите собствени стратегии за социални взаимодействия. Х. Силгиджиян подчертава значението и на факта, че не само у детето на стъпват промени по пътя му към зрелостта. В този момент и неговите родители се намират на нов етап от живота. У тях също настъпват психологически промени, те преосмислят извървяния път, житейските си избори. Те са стигнали средата на своя живот, намират се на кръстопът и също изживяват криза. Парадоксът е, че под един покрив са събрани две поколения, които от различни позиции изживяват сходни кризи (Х. Силгиджиян).

Същевременно пред родителската роля вече има други изисквания. Родителите вече имат друг статус в очите на своите деца. Днешните подрастващи са много по- информирани, независими, рационални и за нещастие – по-податливи на вредните влияния на социалната среда. Юношата желае и настоява да бъде приет като равен от родителите си. Да уважава техния авторитет, но и към него да има зачитане, приемане и разбиране. Множество от проблемите в отношенията „родители – тийнейджъри“ се коренят в качествено различните жизнени стилове и схващания на деца и родители, във взаимното неприемане на нагласите, възгледите за живота и за поведението. Намалява родителското влияние върху формирането на децата. 

Формирането на пълноценна социално- и емоционално интелигентна личност е подчинено на съобразяването с цялото многообразие от отношения и интеракции, чрез които човек се свързва със заобикалящия го свят и реализира и утвърждава своята същност. Този процес започва в семейството и дори в годините на юношеството отношенията с родителите са определящи за взаимодействията с връстниците и социума като цяло. Независимо колко са пораснали децата, те имат нужда от обичта, уважението и доверието на своите родители. Затова връзката между тях трябва да бъде здрава, а атмосферата у дома – оазис сред стреса и напрежението на всекидневния живот. Когато си дадат ясна сметка за огромната си роля в живота на подрастващия, въпреки стихийните влияния на множеството странични фактори, родителите ще са по-склонни към вглеждане в децата си, ще бъдат по-наблюдателни, по-внимателни, по-разбиращи. 

Ето защо на вниманието на родителите на тийнейджъри предлагаме въпросник, който да попълнят за себе си и периодично да се връщат към него, докато минават заедно с децата си през „трудния“ път, наречен порастване.

Отговорите са: напълно вярно; понякога; почти никога

Вашето дете:

 Разполага ли с много думи, с които да опише чувствата си?

 Говори ли лесно с вас за чувствата, тревогите, преживяванията, плановете си?

 Изпитва ли симпатия, съчувствие към другите?

 Има ли оптимистична нагласа?

 Умее ли да чака търпеливо за нещо, което желае много силно?

 Поставя ли си цели и обмисля ли как да ги постигне?

 Умее ли да изслушва внимателно?

 Знае ли от какво се нуждае и как да го поиска? (Умее ли да търси и да приема помощ?)

 Умее ли самостоятелно да решава проблемите си?

 Чувства ли се добре сред връстниците си?

Вие самите:

 Знаете ли как се чувства детето през повечето време?

 Умеете ли да споделяте чувствата си с другите?

 Опитвате ли се да разберете гледната точка на другите?

 Гледате ли оптимистично на нещата?

 Намирате ли време да се посмеете?

 Умеете ли да контролирате стреса в ежедневието си?

 Умеете ли да слушате внимателно и да вниквате в това, което ви казват?

 Когато вземате решение, обмисляте ли различни варианти?

 Имате ли цели и планове как да ги постигнете?

 Ако детето ви се нуждае от някаква помощ, знаете ли с кого да се свържете,

 към кого да се обърнете?

За всяка част резултатите се пресмятат отделно. За отговор „напълно вярно“ се дават 3 точки, за отговор „понякога“ – 2 т. , за отговор „почти никога“ – 1 т.

Ако имате 10 – 15 точки, детето или вие имате сериозни проблеми в отношенията;

Ако точките са 12 – 24, може да се каже, че познавате детето си добре и позитивно взаимодействате с него. Но това не значи, че нещата не могат да бъдат и още по- добри;

Ако точките са 25 и повече – Вие или Вашето дете се отличавате с висока социална компетентност и сте образец за отношенията „родител – тийнейджър“

В заключение ще кажем, че с децата си трябва да се отнасяме така, както искаме да се отнасят с тях другите хора. В напрегнатото ежедневие правим и казваме неща на децата си, които ако идват от друг, външен човек, ще реагираме остро и ще му поискаме сметка и отговорност. Оправдаваме се с това, че децата знаят, че не мислим наистина това, което казваме в такива моменти. Но щом не го мислим, защо го правим? След като искаме да им покажем обичта си и да им дадем възможност да споделят с нас, трябва да бъдем позитивни и целенасочени в отношението си. Да използваме най- добрите си социални умения при общуването с детето, а и с другите, тъй като моделът, по който установяваме контакти е пример за подрастващия. Да помислим – винаги ли даваме най-доброто от себе си при общуването с него, за да бъде това общуване позитивно? 

Обикновено говорим високо на нашите тийнейджъри, за да ни чуят и за да им покажем авторитета си и загрижеността си. Позната на всички ни е предизвикателната или показваща липса на интерес поза на тялото, която заемаме, когато детето ни говори и това, че дори не се обръщаме с лице към него, а продължаваме да правим това, с което сме се заели. Обикновено присвиваме очи или въртим глава в знак на недоверие. Казваме това, което знаем, че ще ги раздразни, натякваме им, че сме били прави или пренебрегваме чувствата и мнението им. Често използваме саркастичен, назидателен, заповеден или снизходителен тон. И всичко това децата ни виждат, усвояват, използват срещу нас. То им пречи на общуването с другите и им дава неправилна представа за модела на отношенията в семейството и в света, който ни заобикаля. 

Това би трябвало да ни мотивира да се научим да слушаме внимателно и правилно да разбираме това, което ни казват; да съпреживяваме; да хармонизираме различните чувства; да правим компромиси; да постигаме съгласие; да изясняваме, споделяме, обменяме идеи. Това са и едни от най- важните за семейството, групата, обществото социални умения. Ние сме пример за социална компетентност в очите на децата си. 

 

 

 

КОНТАКТИ

СУЕЕ "Св. Константин Кирил Философ" гр. Русе, ет. 1, Т: 082/841778

Педагогически съветници: 

Олга Георгиева (8–12клас)

Първи срок: 11.30 – 18.00ч.    

Втори срок: 9.00  15.30ч.

Цвета Балтакова (1– 7клас)

Първи срок: 9.00 – 15.30ч.     

Втори срок: 11.00 - 17.30ч.